Докато все още съм на вълна Линч искам да ви препоръчам един странен .. хм, филм - Industrial Symphony No. 1 The Dream Of The Broken Hearted (1990), който се явява някакво странно музикално продължение на "Wild At Heart". Музиката е на Angelo Badalamenti .. нещо като любовни балади (в стила на Twin Peaks) на индустриален фон

....
Who gives a f--k
Не ти ли е писнало от филми, в които след десетата минута можеш с точност от 95% да предвидиш какво ще стане в оставащото време?
Спомням си, че на прожекцията на последния му филм "Inland Empire", който бих определил като 3 часа параноя, хората започнаха да се изнасят още през първите 30 минути
Не мисля, че някой от тези, които останаха, разбра какво става накрая .. доколкото знам самия Линч не е имал завършен сюжет за филма и е снимал ден за ден. Но въпреки това филмът си е по линчовски въздействащ .. mind-bender

Идеята на филма беше доста по-различна от това, което може би си разбрала - ако беше гледала целия филм (а не само 10 минути, и то точно последните), съм сигурен, че щеше да се съгласиш с мен
А когато просто искаш да гледаш нещо - препоръчвам филмите на един не много известен режисьор - Стивън Спилбърг - поне е сигурно, че накрая ще разбереш за какво става дума...и че добрите ще победят  . Що се отнася до Матрицата - все се каня да изгледам последните 2 части, но пък сега няма смисъл, вече знам какво става на края 

  Карибски пирати е един от най-забавните филми, които съм гледала напоследък. Никак не ме разочарова втората част, дори напротив, изненада ме доста приятно 
Гледайки филмографията на Вербински, виждам там да присъстват филми, като The Ring и The Weather Man, които така и не успях да гледам. От Мексиканеца съм доста разочарована, като цяло 

Иначе, последния филм, който гледах на кино май беше Поличбата  пак разочарование ...

А пък Линч, го свързвам най-вече с Туин Пийкс, но и това е достатъчно за да го призная за загадъчно и почти напълно изперкал  сериала го повтаряха скоро и редовно го следях, всъщност той едва ли има аналог 

Доста ярък спомен в главата ми остави Бразилия на Тerry Gilliam, който така и не успях да гледам пак ... а за да се опиташ да го разбереш не ти мърдат поне 3-4 гледания. Доста ангажиращ, но пък си струва, според мен 

Предполагам става дума за "Спасяването на редник Райън" - историята с повръщането ми е много позната - абе наистина е въздействащ филм, особено за стомаха 
А сега се сетих колко много обичам пародиите (типично за всеки тийнейджър с малко мозък) - като пример давам филмите на братята Зукър и Джим Ейбрахамс - "Airplane", "The Naked Gun", "Hot Shots", "Top Secret" - много весели и приятни.
От "по-тежките" определоно имам фаворит...или по-точно три фаворита - трилогията на Кшищоф Кешловски "Три Цвята" - "Синьо", "Бяло" и "Червено". Като фен на Жулиет Бинош трябва да посоча и "Скришна игра", който излезе преди няколко години и е доста странен...предполагам, ще ви хареса, както на мен. 

Ще опитам малко да поразмърдам тази заспала тема
Не бях ходила на кино от половин година и скоро реших да си припомня какво значи това 
Избрах си да гледам "Черна жътва " (The Reaping) доста се разочаровах ...
Режисьора явно беше решил да компенсира блудкавия сценарий и слаба актьорска игра с не до там впечатляващи ефекти. Е, на моменти обстановката доста се нажежава, но като цяло - хм, боза 

Иначе се сетих за един мой много любим филм, който ако не сте гледали Ви го препоръчвам! "Момчетата - чудо"(Wonder Boys)!
Майкъл Дъглас там е просто неповторим! По-смешен образ не мисля, че е изграждал през цялата си кариера! За Робърт Дауни Джуниър няма да говоря, защото съм пристрастна  Горещо Ви го поднасям, дано и на Вас Ви хареса! 

Вчера посетих фестивала за късометражнo кино Pleiades. Той се провежда за първи път в България заради участието на Никола Михов и Деян Парушев и техния филм - Individual Destiny/Collective Destiny.  Трудно ми е да си избера фаворит, за съжаление българското участие, освен със зрелище не може да се похвали с друго, по мое мнение. Ще постна линкове към филмчетата или само трейлърите към тях, които успях да открия в youtube.

Common Practice, Marcos Efron/САЩ
A cigar at the beach, Stephen Keep Mills/САЩ
In Passing, Christopher Thomas Allen, Великобритания
Confession, Wataru Furuta/Япония - доста забавно филмче, ако имате възможност го намерете
Father & Daughter, Michael Dudok De Wit/Холандия
Happiness, Sophie Barthes/Франция
Mort a l'ecran, Alexis Ferrebeuf/Франция - доста сполучлив!
Individual Destiny/Collective Destiny, Никола Михов и Деян Парушев/България
Lapsus, Juan Pablo Zaramella/Аржентина - още едно изключително забавно филмче, което за съжаление не мога да открия...

http://www.pleiadesfestival.com

След дълго заседяване на хард-а "Париж,Тексас" бе изгледан от моя милост.Принципно Вим Вендерс ми беше известен с това,че е работил с Алан по филма си "На края на света" и от автографа,които баща ми ми взе когато великия режисьор беше в БГ.След "На края на света" филма "Париж,Тексас" затвърди мнението ми,че немецът е един изключителен творец.Начинът по който ми въздейства "Париж,Тексас" не може да се определи.Това бе един от малкото филми,които не исках да свършва въпреки,че е над 2 часа.Който не го е гледал и е ценител на класното кино трябва да го направи!

PS:Понякога се чудя дали трябва да съм горд от това,че на моята възраст гледам и оценям подобни филми.Неща,които са далеч от комерсиалността в нашата боклучава държава.По скоро това е нещо нормално,,ненормално е посредствеността обхванала българите...

Докато гледах краткия документален филм за създаването на Music for the Masses - "Sometimes you need some new jokes..." - чух Алан да обяснява, че идеята за подхода към работата с Little 15 е дошла от филма на Питър Грийнуей "A Zed and Two Noughts" и това ме наведе на мисълта, че няма да е лошо да ги видя тоя филм.
И го видях.
В наши дни е много странно и необичайно изживяване да гледаш филм, за който не си чул абсолютно нищо преди това. Обикновено след като гледаш трейлъра и филма за заснемането на филма, вече си видял всички по-важни сцени и можеш кажи-речи да сглобиш сюжета."A Zed and Two Noughts" обаче е филм илязъл през 1985г. И да е имало негов трейлър, аз поне нямаше как да попадна на него. Ето защо съприкосновението ми с филма  беше челно и директно и ме връхлетя като бързия влак Русе-Варна. Или, както Форд връхлита лебед ако предпочитате - тъкмо с такава сцена почва филмът. И продължава не по-малко чудато.
Истината е, че това е филм, който не можете да харесате - все пак, когато човек предлага на вниманието ви гледката на десетина разлагащи се животински трупа, той не може да очаква това да ви хареса.
Филмът не може и да ви развесели, понеже негова основна тема е смъртта - смъртта, унищожението и разлагането. Но не може и да ви натъжи истински, защото смъртта се разглежда в  съвсем друг аспект от обичайния за нея тежък драматизъм. Тук тя е поставена под лупа, проучвана, изследвана, заснета и се прави всеки възможен опит, тя да бъде разбрана. 
Та това са нещата, които няма да откриете във филма. Това което филмът все пак прави, е да даде теми и повод за размисъл. Ако не сте в състояние да се концентрирате и да му отдадете цялото си внимание, не ви съветвам да гледате този филм. Но ако сте в настроение да му дръпнете един сериозен размисъл за живота, смъртта, обстоятелствата, при които те се сблъскват и кой от тях излиза победител в крайна сметка - давайте смело, това е вашият филм.

В програмата за миналата седмица даваха „The Score”, който както знаете е последния филм на Марлон Брандо. Тъй като за мой голям срам съм гледала твърде малко негови филми, потърсих информация за култовите му роли от 1970-та насам. Съвсем в реда на нещата първия на който попаднах (след „Кръстника”), номиниран за две награди Оскар, включително за най-добър актьор (Марлон Брандо) и за най-добър режисьор (Бернардо Бертолучи) както и за награда Златен глобус в същата категория (за най-добър режисьор) бе „Ultimo tango a Parigi” от 1972г. Учудвам се, че е правен в същата година, в която и „Кръстника”, защото и в двата филма Брандо се представя повече от блестящо. Това е една от първите по-важни роли в кариерата на 20-годишната Мария Шнайдер.
Скандален за времето си и остро критикуван, скоро след появата му филмът е цензуриран.

Този филм ще остане част от най-вълнуващите ми преживявания случвали ми се някога пред „малкия екран”.
За него е тривиално да бъде наречен любовна история. Той е суров, макар и цветен, гледайки го имаш усещането за липса на цвят, горчив, жесток като самия живот. Една история без фиксирано начало и край. История за страховете които всеки един от нас изпитва. Онези страхове, които те карат да мразиш себе си. История за човека и неговите зависимости. Онези, които те убиват по малко всеки ден, но не можеш да намериш воля в сърцето си за да ги преодолееш, тъй като там няма нищо друго освен самота. История за истинските неща, онези които събрани на едно място наричаш „живот”.
 
„Самотата е най-дълбокото съдържание на филма” – Бернардо Бертолучи.

Ако някой от Вас е абониран за Cinemax, то на 30 октомври от 22.00 часа ще има възможност да гледа филма, като част от поредицата „На фокус”, този път акцентираща върху „Легендарни италиански режисьори”.

http://www.imdb.com/title/tt0070849/ - Страница на филма в енциклопедията IMDb

David Lynch ще идва в България

Като почитател на хорър жанра, отегчен от многото нови и глупави продукции в тази област - тотални "ужаси", мога да се похваля с два доста силни филма, които гледах наскоро - Shutter (2004) и Alone (2007). Поредното доказателство, че по-хорър от азиатския хорър просто няма!

Добре, филмът, който категорично не е подходящ за гледане вечер преди лягане е "Послания от мрака". И неизвестно защо, винаги го дават нощем. Всеки път като го гледам забравям, че съм преодоляла страха си от тъмното и два дни след това подскачам от всеки шум и не смея да се погледна в огледалото.
Този филм - с оплетената си, неясна, непоследователна, мрачна история, с отсъстващите си специални ефекти, с объркания, лутащ се, търсещ отговори (без намек за сексапил) Ричард Гиър - е едно от най-откровено страшните неща, които съм гледала. Фактът, че филмът е правен по действителни събития, изобщо не ми помага да се успокоя.
Да пукна ако знам защо продължавам да го гледам всеки следващ път.