|
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай. 08-09-08, 03:52 Забравена парола? |
|
Последно Добавено в Архива:                     | |
|
| |
| Siouxsie and the Banshees |
Siouxsie and the Banshees са британска рок група, създадена през 1976г. Единствените постоянни членове на групата са вокалистката Сюзи Сю (Siouxsie Sioux ) и басистът Стивън Севрин (Steven Severin). Началото на The Banshees е поставено в самата зора на британската пънк сцена, като те много скоро се превръщат в една от най-значимите групи на пост-пънк движението. С общо единадесетте си издадени албума между 1978г и 1995г, Siouxsie and the Banshees оставят своя отпечатък върху музикалното развитие на изпълнители като The Cure, Tricky и LCD Soundsystem. Първоначално групата е сформирана, за да попълни недостатъчния списък с изпълнители на първия "международен пънк рок фестивал" проведен в Обединеното кралство. Въпросното събитие е организирано от Малкълм Макларън (Malcolm McLaren) в лондонския клуб 100 (на улица Оксфорд) на 20 септември 1976г. Други групи, чиито изпълнения влизат в различните вечери на фестивала, са Subway Sect, The Clash и the Sex Pistols. Всички участници в първия състав на групата са ревностни последователи на Sex Pistols, принадлежащи към фен обществото "Bromley Contingent" - Сюзи Сю, Стивън Севрин, Марко Пирони (Marco Pirroni) – който по-късно членува в групите Adam and the Ants и Rema Rema – и Джон Саймън Ричи (John Simon Ritchie), по-късно сдобил се със съмнителна слава като барабанист на Sex Pistols под името Sid Vicious. Това тяхно първо съвместно изпълнение включва доста дълги, хаотични импровизации върху молитвата "Отче наш", в които се промъкват редове от песни като Deutschland, Deutschland über alles, Knockin’ on Heaven's Door, Smoke on the Water и Twist and Shout. Доста необичайното фетишистко облеклото на Сюзи често предизвиква противоречиви реакции в ранната история на групата. Освен това тя е остро критикувана, заради лентите за ръка със свастики, които носи, въпреки че самата изпълнителка отрича в това да има политическо послание и твърди, че носи подобни аксесоари само, за да предизвика шокиращ ефект. По-късно тя пише песента Metal Postcard (Mittageisen) – в памет на художника анти-нацист Джон Хартфийлд и сингъла Israel. Една от най-запомнящите се реплики на член на Sex Pistols: "ти мръсно копеле… противен мазник такъв", която допълнително утвърждава лошата слава на групата, е изречена от китариста им Стийв Джоунс (Steve Jones) по време на интервю на групата с Бил Грънди (Bill Grundy) през декември 1976г и е предизвикана от опитите на водещия да фамилиарничи със Сюзи Сю в национален ефир. До февруари 1977г The Banshees вече се смятат за сериозен музикален проект с редовни изпълнения и натрупана сериозна фен аудитория. По това време те привличат в състава си Кени Морис (Kenny Morris) и Пийт Фентън (Pete Fenton), като през юли същата година Фентън е заменен от Джон Маккей (John McKay). Едва през 1978г обаче те сключват договор с Polydor Records и издават първия си сингъл Hong Kong Garden, влязъл в челната десятка на британските класации, а малко по-късно излиза и първият им албум The Scream. В NME Ник Кент (Nick Kent) пише, че в албума: "групата звучи като някакъв уникален хибрид между Velvet Underground и изобретателността на Tago Mago-era Can, ако изобщо този звук може да се сравнява с нещо". В края на статията той отбелязва: "Със сигурност никоя традиционна тричленна група досега не е използвала потенциала на такъв тип формация с по-забележителен резултат." Вторият албум на групата, Join Hands, излиза през 1979г и включва версия на молитвата "Отче наш". Два дни след началото на турнето за представяне на този албум Морис и Маккей напускат групата. Заменят ги китаристът Робърт Смит (Robert Smith), чиято група The Cure е подгряваща в турнето на The Banshees и барабанистът Питър "Budgie" Кларк (Peter Clarke), бивш член на The Slits. След края на турнето Budgie остава като постоянен барабанист на групата, а като китарист е привлечен Джон Макджок (whilst John McGeoch). Макджок учасва в създаването на албумите Kaleidoscope, включително синглите Happy house и Christine през 1981г, и Juju. Третият албум с участие на същия китарист е приетият с огромен ентусиазъм от критиката A Kiss in the Dreamhouse, издаден през 1982г. В края на ревюто си за този албум в NME Ричард Кук (Richard Cook) се произнася: "Заклевам се, от тази музика ще ви секне дъхът." За съжаление изтощеният от студийните записи китарист се налага да бъде приет в болница след завръщането си от участие на групата в Мадрид и е заменен за последвалото турне от Робърт Смит. Смит остава пълноправен член на групата между 1982г и 1984г., като участва в композирането на албума със записи на живи изпълнения Nocturne и студийния албум Hyæna. Следващата година обаче той напуска The Banshees, за да се концентрира върху собствения си проект The Cure. Смит е заменен от бившия китарист на Clock DVA Джон Валънтайн Карудърс (John Valentine Carruthers). Той участва в записите на ЕР-то Thorn заедно с челиста и кийбордист Мартин Маккарик (Martin McCarrick), който по-късно става постоянен член на групата. През 1986г е издаден Tinderbox, от който е сингълът Cities in Dust, а през 1987г го следва албумът с кавърверсии Through the Looking Glass. След продължително прекъсване, останалите членове на групата отново наемат Маккарик, както и бившия китарист на Specimen Джон Клайн (Jon Klein) за записите на Peepshow, излязъл през 1988г. В хит-сингъла Peek-a-Boo групата използва грубовати хип-хоп звуци върху поп основа и това се оказва техният първи истински пробив в САЩ. Последвалото турне е най-внушителното в историята на групата, а след края му The Banshees си дават известна почивка докато групата на Сюзи и Budgie The Creatures, издава доста успешният албум Boomerang. Няколко години по-късно Джеф Бъкли (Jeff Buckley) прави кавър на една от най-упоителните песни в този албум Killing Time. През 1991г The Banshees се завръщат със сингъла Kiss Them for Me, в който смесват струнни партии на Beatles с денс ритъм. В САЩ песента достига 23то място, което дава възможност на групата да разшири популярността си пред нова аудитория, а последните им два албума Superstition (1991г) и The Rapture (1995г) са високо оценени от Melody Maker. Преди последното турне на групата през 1995г Клайн се оттегля и е заменен от бившия китарист на Psychedelic Furs Нокс Чандлър (Knox Chandler). По същото време Сюзи записва в дует с Мориси (Morrissey) песента Interlude, като това еднократно сътрудничество излиза от името на двамата изпълнители, а не на групата. През 2002г Сю, Стийв Севрин и Budgie отново се събират за кратко за турнето Seven Year Itch, след края на което се появява концертен албум и DVD със същото име. През 2006г сингълът на групата Hong Kong Garden от 1978г се появява в саундтрака на филма Marie Antoinette на София Копола. През юли 2006г става ясно, че Сюзи Сю е подписала договор като солоизпълнител с Universal. Първият й солоалбум излиза на 10 септември 2007г в Обединеното кралство, предшестван седмица по-рано от сингъла Into a Swan, а в САЩ е предвидено да излезе на 2 октомври. Албумът веднага печели признанието на критиците. Според влиятелното издание Pitchfork "тя (Сюзи), наистина е поп дама", а ревюто завършва със заключението "това е успешен албум". През есента са планирани концерти в Лондон и Европа. Дискография
|
||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|