|
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай. 08-09-08, 03:38 Забравена парола? |
|
Последно Добавено в Архива:                     | |
|
| |
| Neuroactive |
Neuroactive са една от най-успешните финландски технопоп групи, намерили място на международната сцена. Групата е формирана през 1991г от Ярко Туохима (Jarkko Tuohimma), Веза Райне (Vesa Rainne) и Виле Брузи (Ville Brusi). Три години по-късно Neuroactive сключват първия си договор със Cyberware Productions и същата година излиза първата им официално издадена продукция, Morphology. Този първи албум е най-силно повлиян от електро и индъстриъл-техно стила, а повечето песни са взети от стари демозаписи, направени в ранните години от съществуването на групата. Най-успешните парчета от този първи албум се оказват Obsession, Tension и Burning. През 1995г е издадено ЕР-то Neuron, което е прието с ентусиазъм от критика и публика. През 1996г разнообразните занимания на групата не включват издаването на нов материал. Те прекарват годината като правят ремикси и подготвят видоеклипа на Space Divider - песента, оказала се най-предпочитана от клубовете и радиостанциите измежду всички песни на Neuroactive. Следващата година, 1997г, този клип заема второ място в класацията на финландската национална тв програма JYRKI в категория “Най-добър финландски видео дебют на годината”. Изключително успешният втори албум, Phonic Trace, излиза през 1997г. Той включва част от вече получилите популярност песни на групата, като Space Divider, Surface и Shapeless, а също представя и новия, доста изчистен, почти изцяло електронен звук на Neuroactive, смесен с няколко завладяващи синт мелодии и по-мелодични вокали. Именно този албум затвърждава позицията на Neuroactive като значима група на скандинавската сцена, а след 1998г и американската публика започва да проявява все по-жив интерес към проекта. Скоро след излизането на Phonic Trace двама от членовете на групата – Райне и Брузи напускат, а Туохима решава да продължи работата на проекта самостоятелно. Отначало той възнамерява да създаде следващия албум в стил дръм-енд-бейс, като остави повечето парчета инструментални, а за вокалите използва гост музиканти. Плановете му обаче се променят. В началото на 1998г Туохима кани Кимо Карялайнен (Kimmo Karjalainen (от [Active] Media Disease)) да запише вокалите в песен, наречена Parallel. Резултатът е дотолкова успешен, че двамата решават да работят заедно, при това стилът на бъдещия албум се измества повече към синпоп територията. Успешният нов сингъл, Parallel Lifeforms, доказва, че сътрудничеството на двамата е ползотворно и те продължават да работят заедно, като Туохима се занимава с композирането и програмирането, а Карялайнен е текстописец и вокалист. През 1998г албумът Phonic Trace е лицензиран за САЩ от A Different Drum, а скоро след това Neuroactive изцяло се пренасочват към този лейбъл. След като и Parallel Lifeforms попада на американския пазар в края на 1998г, става ясно, че продукцията на групата действително намира крайно положителен прием в Северна Америка. В началото на 1999г появата на третия пълен албум на Neuroactive, Fiber-Optic Rhythm, показва преориентирането на дуета към смесица от технопоп и електронен жанр. За песните са използвани нови, вариращи музикални структури, а също и гост вокали записани от Midihead от Monolithic и Джеф Пинкни (Geoff Pinckney) от The Nine. Освен работата по самостоятелните им албуми, музикантите от Neuroactive многократно участват със свои материали в разнообразни компилации, като парчетата са или ексклузивни ремикси, или съвсем нови песни. Ето защо съществува идея всички тези разпръснати песни, участвали в различни компилации, да бъдат събрани и издадени в сборен албум. Neuroactive записват и обработват всички свои продукции в собственото си студио Soundwave 2000 (по-рано известно като Neuronaut Studio). По-голяма част от звуците се създават със стари аналогови синтезатори, като сред любимите им уреди фигурират Korg MS-20, Sequential Pro-One и Roland JP-8000. Що се отнася до ударните партии, те се създават с помощта на семплери и преминават през компютърна обработка. Според Туохима музикалния стил на Neuroactive започва от неговата лична версия и интерпретация на ЕВМ, преминава през амбиънт и достига финалния си вид – техно поп. Той признава, че, когато пише музика, се опитва да се дистанцира от “етикета” ЕВМ и ако изобщо е нужно да се слага някакъв етикет на музиката му, техно поп е стилът, в който той се чувства най-комфортно да работи и експериментира. През лятото на 2000г Neuroactive правят първото си щатско турне, а групите, които се присъединяват към тях са Iris, Echoing Green, Cosmicity, Faith Assembly, Neuropa, B! Machine и Count to Infinity. Същата година A Different Drum осъществяват идеята за издаване на сборен албум с песни на дуета влезли в различни компилации през годините. Те са издадени в двоен диск със заглавие Neurology (1994-2000) съдържащ 22 песни. Друга интересна продукция, издадена от този лейбъл е "A Different Mix Vol. 3". Този трети диск от поредицата включва ремикси, направени от Neuroactive на песни на техни колеги от лейбъла - Alphaville, Iris, B!Machine и др. През ноември 2001г излиза съвсем нов албум, наречен Transients, като групата не изневерява на вече типичния за работата си стил, но демонстрира по-омекотена негова страна. Албумът съдържа и някои клубни хитове като Play и Wonders of the world. За съжаление, скоро след излизането на Transients, Кимо напуска проекта. До излизането на следващия албум на Neuroactive, N-Gin, минава доста време. Една от причините за забавянето е фактът, че по време на записите на албума, студиото Soundwave 2000 е преместено и е създадена нова акустика. Друга причина, която Туохима посочва, е, че е разполагал с прекалено голямо количество материал, като е трябвало да подбере, кое е най-подходящо да се използва и кое не. Албумът излиза през 2005г и включва гост вокали от множество изпълнители, като Виктор Джинър (Viktor Ginner) от Rupesh Cartel, Карлийн Бакман (Carlene Bachman) от Blind Faith и Envy, Кристи Фенрик (Kristy Venrick) от The Azoic и други. Стилът на албума е по-твърд и доста по-електронен от преди. Той изненадва феновете с по-забързаните си техно-транс ритми елегантно примесени със синт мелодии. По-забързаното темпо на последния за сега албум на този проект, го прави много по-подходящ за клубната сцена. Дискография
|
||||
| < Предишна | Следваща > |
|---|